Моята история в Инър Уийл
І. Прекрасна е темата за тази Инъруилска година, която избра Президентът на I I W д-р Капила Гупта- „Остави трайно наследство”. Тази благодатна тема съпада с 50-тата година от създаването на IIW и 20-та година от появата на първия Kлуб в България.
Това е може би предизвикателството на времето, което ни напомня,че наистина трябва да направим нашата равносметка, да погледнем назад във времето и да помислим каква следа оставяме за идващите след нас поколения и да напишем историята на нашата организация, припомняйки си доброто, което правихме с любов и желание, за да бъдем полезни, на тези които имаха нужда през годините от нашата помощ.
ІІ. През 2015/2016 г. имах честта и отговорността да бъда Президент на ИУ клуб Ловеч. Тогава аз изпитах точно това усещане и задължение, че само писаното остава и реших да опиша първите пет години от историята на нашия клуб. Още повече, че много мои познати не знаеха нищо за тази организация и името Инер Уил им звучеше чуждо.
Бях се присъединила към идеите на Интернешънъл Инър Уийл само преди две години. И когато приех предизвикателството да оглавя клуба бях решена, че трябва да направя нещо запомнящо се за този 5 годишен юбилей. Прочетох много материали и документи за историята на организацията в България, за началото и развитието на нашия клуб. Вложих усилия, вдъхновение, умения и знания, които имах като професионален историк и летописът бавно се подреди.
За мен членството в Инър Уийл носи удовлетворяващото усещане, че можеш да дадеш и да правиш добрини на хората. Да направиш нещо за общността, в която живееш, да насърчиш истинското приятелство, да бъдеш добър и достоен човек, да се стремиш да бъдеш пример за подражание сред приятелките от клуба и страната. Да увлечеш младите и нови членове в организацията ни към загриженост, позитивизъм, безкористност, съпричастност, отговорност и почтеност, за да направим света около нас по-добро място за живеене, да популяризираме тези наши принципи в обществото.
ІІІ. Но не всички вярваха в ползата и успеха на тази идея. С доста усилия и с подкрепата на разумното мнозинство успях да убедя приятелките, че си заслужава да направим тази първа, макар и полиграфически доста скромна книжка за нашите начални пет години, която си подарихме на 15 октомври 2015 г.-деня, в който отбелязахме 5 годишния ни юбилей.
ІV. Беше едно запомнящо се преживяване с нашите кръстници-дамите от ИУ клуб Плевен. Благодаря Ви, приятелки, за всички наши прекрасни срещи! Изпитах огромно удовлетворение само няколко месеца по-късно на националната среща в гр. Ямбол по повод Междунарадния ден на ИИУ. Видях, че тази моя инициатива и усилията ни да сложим начало на нашата летопис са добри, харесани и оценени както от приятелките от много клубове в страната, така и от ИК на Дистрикта. Това ме направи наистина щастлива. Защото недоверието на част от членовете на клуба с мотива, че това са излишни разходи, ме бе натъжило и леко разочаровало. Но съм щастлива, че в ИУ клуб Ловеч намерих верни съмишленици, за които дори и най-малката направена добрина за хората е значима толкова, колкото и създаването и укрепването на нашите приятелски отношения и популяризирането на основните цели на ИИУ!
VІ. В нашата кратка история се опитах да обхвана и опиша как възвиква тази организация в света, кога се създават първите клубове в България и кога това става в нашия град Ловеч. Без претенции за изчерпателност мисля, че съм регистрирала всички онези малките неща, които правим, за да даряваме обич, доброта и внимание на нуждаещите се от това. Мисля че всяка една от нас стана по-добър човек, отворихме сърцата си и се научихме да бъдем съпричастни, създадохме и укрепихме много хубави приятелски отношения.
VІІ. Ще посоча основните, станали вече традиция в нашия клуб събития, които влязоха в тази книжка. В няколко поредни броя на местен вестник в Ловеч, на цяла страница, бе публикувана част от нашата история:
1/ Неизменно всяка година, заедно със съпрузите ни от Ротари клуб Ловеч отбелязваме 21 ноември - Ден на християнското семейство.
2/ Също- Коледните ни вечери с уникалния маскен бал в хотел „Биле” с. Бели Осъм в Троянския балкан.
3/ По моя инициатива през декември 2015 г. направихме дарение, което организирахме заедно с Ротари клуб Ловеч, за подпомагане провеждането на Коледен концерт на прекрасните талантливи ловешки деца под надслов „Рождество е- земята празнува!”
4/ Традиционно посещаваме и даряваме в отделенията по Неонатология и Генекология при ловешката болница „Д-р Параскев Стоянов”.
5/ Традиционно подпомагаме финансово Ловешката библиотека за провеждане през м. април на традиционен Парад на приказките , както и дарение на кнги в детския отдел за 1 юни - Ден на детето.
6/ Незабравими са приятелските ни ежегодни срещи с нашите кръстници от Плевен в „Стария Ловеч” в кв. Вароша, където всяка приятелка приготвя уникални кулинарни изкушения.
7/ Всяка година, заедно наши съпрузи от Ротари клуб Ловеч правим тържествено предаване на огърлицата на новите Президенти на клубовете в края на м. юни, пак там – в приятелскиия хотел „Биле” с. Бели Осъм.
Скъпи приятелки, опитах се с моята история в ИУ клуб Ловеч да Ви убедя, че наистина си заслужава и трябва да оставим като наследство на потомците историята на нашите клубове –всеки може да прецени как да го направи!
Бъдете горди, че сме част от най-голямата международна дамска организация в света- Интернешенъл Инър Уийл, позната вече в 102 страни. И нека, водени от вярата в доброто, придържайки се към целите на Интернешенъл Инър Уийл да продължаваме да създаваме и запазваме прекрасните си приятелства, тук и по целия свят,за да оставим трайна следа от нашата дейност. Нека се опитаме да привличаме нови стойностни хора, като им разкриваме невероятния свят и цели на ИИУ и облагородяващата сила, която може да внесе в живота на всеки един от нас.
Това е и отправеното Послание към всички нас от Президентът на I I W д-р Капила Гупта, която ни призова:
„Нека добрите времена на служба и приятелство се превърнат в златни спомени за бъдещето и оставим трайно наследство в сърцата и в годините, които предстоят.”
A нашия Чеърмен на Д 248 2017-2018 г. Живка Стоянова –добавя:
„Нейното послание / на Капила Гупта/,
ни дава възможност да направим равносметка, да се почувствуваме значими дори и в по-скромните си цели и да продължим напред с ясното съзнание, че оставяме следа след себе си!”
Скъпи приятелки, бъдете все така добронамерени, щедри и добри приятелки! Нека желанието Ви за добротворство да не секва!
16 септ. 2017 г. Ваша приятелка в ИУ Пенка Чернева
