Моята история в Инър Уийл
За тези, които не ме познават, аз съм Ивета Билева, Чартър Президент на клуб Етрополе. Клуба, интересен с това, че е създаден в град където няма Ротари клуб.
В края на 2015 год., когато се роди идеята за създаване на клуб в града ни, единствената дама – съпруга на ротарианец, бях аз.
Познавах дейността и целите на организацията и изпитвах вътрешна потребност да пренеса „приятелството” и идеите на ИУ и в Етрополе.
За щастие на Конгреса в Истанбул 2012 година вече бе прието, че в Инър Уийл могат да се приемат не само съпруги и близки на ротарианци.
И така, всичко необходимо за чартирането на нов клуб беше налично: голямото ни желание и помощта и напътствията от Вили Филипова от ИУК Ботевград, тогава Орг. връзки между клубовете и Тони Кафеджиева от ИУК Пирдоп, тогава Орг. разширение. С Вили се познавам от детските си години, затова я поканих да дойде на първата среща и да сподели с дамите идеята и каузата на Инър Уийл. Бързо се организирах и с помощта на няколко приятелки раздадохме покани на над 40 дами. От всички присъстващи на тази първа среща, членове на клуба решиха да станат 21 дами.
За по-малко от месец дамите бяха убедени, че желаят да се присъединят към семейството на Инър Уийл. Последва втора среща с участието и на Тони Кафеджиева, която ни разказа както за дейността на техният клуб, така и относно това как ще бъде чартиран нашият клуб. Всичко се случваше много бързо, последва следваща среща, на която гости бяха Веселка Асенова, Чеърмен към онзи момент и Ивчето от Видин. На тази среща Веси ни разказа как ще протече чартирането, предложи ни идеи за церемонията. Получи се един много хубав диалог, тъй като имахме много да учим и всичко ни беше интересно /конституция, правила и др./
За жалост декември 2015 г., когато започнахме подготовката по чартирането, обединени и ентусиазирани от идеята да правим добрини, една жена от Етрополе, майка на две малки деца, чу страшната диагноза РАК. За лечението и в Турция трябваха първоначално 110 000 лв.Тогава пред нас, дамите от клуба, дойде и първото предизвикателство. Направихме Благотворителен базар, кутии за набиране на средства, изпратихме над 150 писма включващи тежката диагноза и офертата за лечение на клиниката до бизнеса в града и околията. По наша инициатива БНТ излъчи предаване за базара в подкрепа на младата майка. За около месец „Уникални и обединени” събрахме почти цялата сума.
И така еуфорията Инър Уийл ни пое.
Видяхме, че можем с малко средства и усилия да бъдем по-добри, да помагаме на тези които имат нужда, да ''Оставим трайно наследство” в града, в които живеем.
Чартирането на клуба беше на 23.04.2016 год., от тогава до сега имаме доста реализирани проекти. Насочили сме се към подобряване условията в детските градини и училищата, в центровете за обществена подкрепа, в болницата, както и в момента тече кампания "Зелена светлина за децата ни", състояща се в събиране на пластмасови капачки за рециклиране, със средствата от които закупуваме пътни соларни знаци. Най-големият ни проект, с които се гордея, е Изграждането на детски отопляем кът в поликлиниката на града. Той беше осъществен със средствата от Коледната ни благотворителна вечер. Казвам отопляем, и че се гордея, защото от моето детство, а аз съм на 33 години, там нямаше отопление в коридорите и докато чакаш с детето си, можеше да се прибереш по-болен от колкото си отишъл.
Нашият клуб е уникален и с това, че имаме 4 двойки близнаци /момчета и момичета/. От чартирането на клуба имаме родени 4 бебета, 2 от който и най-малките близнаци. Това е нагледен пример, че когато човек има желание да работи за ИУ, младостта не му пречи.
От чартирането на клуба до сега имаме приети и двама нови члена. В момента сме 23.
Добрите каузи нямат край. Ние сме убедени в ползата от това, което правим. А вече са убедени и хората, на които помагаме. Вярваме в успеха ни и затова успяваме.
А за мен какво е Инър Уийл ли?
На първо място това е трето ми дете. ИУ Клуба в Етрополе го приемам точно по-този начин, когато нямам ангажимент към децата си,съм в клуба.
На второ място, чрез Инър Уийл се запознах с толкова хора, с които съм сигурна, че никога не бих се запознала.
И не на последно място, приятелството и добротата, която лъха в тази атмосфера, ме прави още по-щастлива!
