Моята история

Посвети се с убеденост, съпричастност и постоянство- моята история

Сега ще споделя с вас поредната история в тази рубрика – този път е моята.

Посвети се с убеденост, съпричастност и постоянство- моята история

Някои си спомнят моето есе в годината, когато темата ни беше „Посвети се с убеденост, съпричастност, постоянство”. Това есе е част от идеята, която вече 17 години следвам и ме прави горда, че членувам в ИУ. Опитах се да направя едно “осъвременяване” на това мое есе, пречупено през погледа на изминалите години.

Казват, че човек  трябва да постигне три неща в живота:

  • Да обича някого и да бъде обичан;
  • Да направи нещо за някого;
  • Да се надява за нещо.

И това е достатъчно да се осмисли един човешки живот. Но колко хора осъзнават това.....? За жалост голяма част от човечеството, увлечено в трудното ежедневие и в борбата за оцеляване, никога или почти никога не си прави равносметка за изминалия ден, година, живот. Ние, които принадлежим с идеите си към ИУ обаче, сме различни. По - различни с възможността и привилегията да членуваме в най-голямата доброволна женска организация и по един специален начин да сме  вътрешното колело на най-голямата хуманитарна организация в света Ротари. Можете ли да си представите тази огромна армия на приятелство, в която толкова много сърца и умове в различни кътчета на света мислят как да го направят по-добро място за живеене, как да отключат в душите на хората добронамереност и позитивизъм. Част от нас имаха щастието да усетят този дух в Малайзия, Дания, Италия, Турция, Австралия. Дай боже повече такива срещи и гостувания, които затвърждават мястото ни в тази армия.

При нас, в България, членството в Инер Уил е нетипично, възрастта на членовете е по-млада от обичайното по света, но това пък се оказа желан и успешен модел. По-голямата част все още сме в активна възраст - семейни ангажименти, деца, служебни задължения. Това до известна степен ни затруднява, но всяка една среща в клуба ни позволява да избягаме от монотонността, да отделим време само за себе си, да се заредим с енергия и да продължим напред. На тези срещи ние израстваме и се обогатяваме. Всеки човек е уникален и винаги има какво ново да научиш от приятеля до себе си. На тези срещи ние провокираме хуманността си и това несъмнено ни прави специални. Специални ни правят и основните ценности на организацията: приятелство, безкористност, отговорност, почтеност, загриженост. Нашата мисия, защото ние сме мисионери на добра воля, е да бъдем полезни, да помогнем, да не сме безучастни, да сме грижовни и съпричастни към общността ни и  нашата планета.

През всичките  години на членството ми в  ИУК Стара Загора, съм се чувствала привилегирована -  когато ме поканинаха за член на клуба, когато бях Секретар и  Президент, когато станах част от екипа на ИК, когато бях ЗНП и НП, а сега и като Чеърмен на Д248. Тази привилегия  ме е мотивирала да посещавам сбирките дори и когато съм уморена.

Каква е моята история – нищо особено, освен едно огромно желание да бъда полезна.

Да бъда  полезна за нуждаещият се, дори и с нещо дребно на вид, но много важно за него в нашето трудно време.

Да бъда полезна на приятеля със съвет или дори само да го излушам с разбиране.

Да бъда полезна на  клуба и Дистрикта с всичко, което съм видяла и научила чрез моите  контакти.

Да бъда полезна на нашата планета като съвестен гражданин на света с желанието да я пазя.

Да бъда полезна за семейството си, като възпитах децата си, а сега възпитавам и внуците си на основните морални устои и ценности.

Такава е моята история – с усмивка, добронамереност и безкористност да вървя по своя  малък житейски път в огромната вселена.

Да съм щастлива с приятелствата, които получих на толкова много места в нашата прекрасна България, в Европа и по света…

И накрая не мога да не споделя откъс от едно, станало мое любимо,  стихотворение на покойният и велик Валери Петров:

                             „Те не идат от Космоса,

                                                 те родени са тук,

                                но сърцата им просто

                                    са по-кристални от

                                                           звук.

                              И, виж, ето ги - литват

                                  над балкони с пране,

                                                   над калта,

                                  над сгурията в двора –

                                  и добре, че се срещат

                                                   единици поне

                             от рода на хвърчащите хора....”

Ние сме от рода на хвърчащите хора, скъпи приятелки!                     

                                                         2010/2011г – 2017/2018г  Д 248

Живка Стоянова 

ИУ клуб Стара Загора