Моята история

Моята история-в името на добруването

Да помагаш на обществото-тази повеля стои в основата на Инер Уил, тя е и моята лична мотивация да се приобщя към благородната дейност. В далечната 1998-99г. направих много срещи, търсих съмишленички, получавах подкрепа. Така в Хасково се роди нашият клуб след Пловдив и Варна и аз станах чартър Президент.

Фактът, че съм популярна в региона личност, ми помогна в първите стъпки, добрите контакти с местните медии допринесоха за  редовното отразяване на нашите прояви, което не е без значение в динамичното ни време. Започнахме с благотворителни дейности, които прилягат на клуба, и които получиха признание от широката общественост. Първата ни проява бе за Великден. Последва Ден на християнското семейство, изяви на грижи  към деца в неравностойно положение, които се нуждаят не само от материални вещи, а и от внимание към личността на подрастващите. Посещавахме и други клубове в страната, с които установихме приятелски отношения, а ИУК Пловдив стана официално наш кръстник.

Незабравимо за мен е първото международно събитие, в което участвах- Конвента във Флоренция през 2003г. Там издигнах за първи път българското знаме. На мен се падна да подготвя всички документи за това  България да бъде одобрена и чартирана за Дистрикт. Имах лична среща с тогавашния президент на Инер Уил Маргарет Палмър, впечатлена бях от мащабността на организацията и на присъствието на Ротарианци. Пазя спомена и за представянето ми с колоритна национална носия от село Сърница.

Наскоро след това събитие получих одобрение, документация и  писмо с препоръка да организирам узаконяването на Дистрикта. Осигурих лицензиран превод на всички документи, комплектувах всичко необходимо и застанах пред приятелките в Хасково, за да ги зарадвам. Моите действие и нетърпението ми да ускорим процедурата обаче не бе разбрано. След  прозвучалите критични нотки разбрах, че не всеки е готов вътрешно да служи на обществото, пренебрегвайки личното си его. Тези, които издигнаха глас в Хасково вече ги няма в нашия клуб, което затвърди схващането ми, че е естествено някой да  гледа в друга посока. Така инициативата за Дистрикт тогава бе поета от Варна и  по мое лично предложение Марина Корновска стана първият Чеърмен, за което получи признание.

По моя идея и с мои средства правих обучение за организираните  арт събития и първата ни изява бе на Балканската среща в Пловдив, а след това във Варна. Средствата от продадени картини  предоставяхме на нуждаещи се деца. Това ме окуражи и продължих в тази насока, близка до същността ми на художник. Приобщихме и деца към нашите пленери и изложби. Някои картини изпратихме  за форума „Жените за Европа” във Финландия, и бяха откупени. Разработих проект с мотото „За чиста природа”,  който имаше 5 издания с арт работилници. Подготвих уърк шоп за събитието „Жените на Европа” във Варна, посрещнат с въодушевление.  Бях поканена на подобен форум в Къркларели, Турция.

Равносметката ми днес е, че вече дълги години давам личния си професионален опит  на Инер Уил, все в името на добруването. Убедена съм, че организацията ще привлича в бъдеще все повече съмишленички.

Скъпи за мен са всички грамоти и други награди за моя труд, посрещан навсякъде с  внимание и одобрение. Това е особено ценно днес, когато за някои е трудно да признаят успеха на другия. Нека всички се замислят над това.

Удовлетворена съм, че името ми е свързано с тази организация, скъпа на всички, които са верни на максимата, че нашето време изисква да отдаваме нещо от себе си.