Моята история

Моята история  в Инер Уил

І.  Прекрасна е темата за тази Инеруилска  година,  която избра Президентът на I I W   д-р Капила Гупта- „Остави трайно наследство”.  Тази благодатна тема съпада с 50-тата година от създаването на  IIW и 20-та година от появата на първия  Kлуб в България.

Това е може би предизвикателството на времето, което ни напомня,че   наистина  трябва да направим нашата равносметка, да  погледнем назад във времето и да помислим каква следа оставяме за идващите след нас поколения  и да напишем историята на нашата организация, припомняйки си  доброто,  което правихме с любов и желание, за да бъдем полезни, на тези които имаха нужда през годините от нашата помощ.

ІІ. През 2015/2016 г. имах честта и отговорността да бъда Президент на ИУ клуб Ловеч. Тогава аз изпитах точно това  усещане и задължение, че  само писаното остава и реших да опиша първите пет години от историята на нашия клуб. Още повече, че много мои  познати не знаеха нищо за тази организация и името Инер Уил им звучеше чуждо.

Бях се присъединила към идеите на Интернешънъл Инер Уил  само преди две години. И когато  приех предизвикателството да оглавя клуба  бях решена, че трябва да направя  нещо запомнящо се  за този 5 годишен юбилей. Прочетох много материали и документи за историята на организацията в България, за началото  и развитието на нашия клуб. Вложих усилия,  вдъхновение, умения и знания, които имах като професионален историк и летописът бавно се подреди.

За мен членството в Инер Уил  носи удовлетворяващото усещане, че можеш да дадеш  и да правиш добрини на хората. Да направиш нещо за общността, в която живееш, да насърчиш истинското приятелство, да бъдеш добър и достоен човек, да  се стремиш да бъдеш  пример за подражание сред приятелките от клуба и страната. Да увлечеш  младите и нови членове в организацията ни към загриженост, позитивизъм, безкористност, съпричастност, отговорност и почтеност, за да направим света около нас по-добро място за живеене, да популяризираме тези наши принципи в обществото.

ІІІ. Но не всички  вярваха в ползата и успеха на тази идея. С доста усилия  и с подкрепата на разумното мнозинство  успях  да убедя приятелките, че си заслужава да направим тази първа, макар и полиграфически  доста  скромна книжка за нашите  начални пет години, която си подарихме на 15 октомври 2015 г.-деня, в който отбелязахме  5 годишния ни  юбилей.

ІV. Беше едно запомнящо се  преживяване с нашите кръстници-дамите  от ИУ клуб Плевен. Благодаря Ви, приятелки,  за всички наши прекрасни  срещи!

  1. Изпитах огромно удовлетворение  само няколко месеца по-късно на националната среща  в гр. Ямбол по повод Междунарадния ден на ИИУ.  Видях, че  тази  моя инициатива и усилията ни да сложим начало на нашата летопис са  добри, харесани  и оценени както от приятелките от много клубове в страната, така и от ИК на Дистрикта. Това ме направи наистина щастлива. Защото недоверието на  част от членовете на клуба  с мотива, че това са излишни разходи, ме бе натъжило и  леко разочаровало. Но съм щастлива, че в ИУ клуб Ловеч намерих  верни съмишленици, за които дори и най-малката направена добрина за хората е  значима толкова, колкото и  създаването и укрепването на нашите приятелски отношения и популяризирането на основните цели на ИИУ!
               VІ. В нашата кратка история се опитах да обхвана и  опиша как възвиква тази организация в света, кога  се създават първите клубове в България и кога това става в нашия град Ловеч. Без претенции за изчерпателност мисля, че съм регистрирала  всички онези  малките неща, които правим,  за да даряваме обич, доброта  и внимание на  нуждаещите се от това. Мисля че всяка една от нас стана по-добър човек, отворихме сърцата си  и се научихме да бъдем съпричастни, създадохме и укрепихме много хубави приятелски  отношения.

VІІ. Ще посоча основните, станали вече традиция в нашия клуб  събития, които влязоха в тази книжка. В няколко поредни броя на местен вестник в Ловеч, на цяла страница, бе публикувана част от нашата история:

1/ Неизменно  всяка година, заедно със съпрузите ни от Ротари клуб Ловеч отбелязваме  21 ноември - Ден на християнското семейство.

2/ Също- Коледните ни вечери с уникалния маскен бал в хотел „Биле” с. Бели Осъм  в Троянския балкан.

3/ По моя инициатива през декември 2015 г.  направихме дарение, което организирахме заедно с Ротари клуб Ловеч, за подпомагане провеждането на Коледен  концерт  на  прекрасните  талантливи ловешки деца под надслов „Рождество е- земята празнува!”

4/ Традиционно посещаваме и даряваме в отделенията  по Неонатология и Генекология при ловешката болница „Д-р Параскев Стоянов”.

5/   Традиционно подпомагаме финансово Ловешката библиотека  за провеждане през м. април на традиционен  Парад на приказките , както и дарение на кнги в детския отдел  за 1 юни - Ден на детето.

6/ Незабравими са  приятелските ни ежегодни срещи с нашите кръстници от Плевен в „Стария Ловеч” в кв. Вароша, където всяка приятелка приготвя  уникални кулинарни изкушения.

7/ Всяка година, заедно наши съпрузи  от Ротари клуб Ловеч правим тържествено предаване на огърлицата на новите  Президенти на клубовете в края на м. юни, пак там – в приятелскиия хотел „Биле” с. Бели Осъм.

Скъпи приятелки, опитах се с моята  история в ИУ клуб Ловеч да Ви убедя, че наистина си заслужава и трябва да оставим като наследство на потомците  историята на нашите клубове –всеки може да прецени как да го направи!

          Бъдете горди, че сме част от най-голямата международна дамска организация в света- Интернешенъл Инър Уил, позната  вече  в 102 страни. И нека, водени от вярата в доброто, придържайки се към целите на Интернешенъл Инър Уил да продължаваме да създаваме и запазваме прекрасните си  приятелства, тук и по целия свят,за  да оставим трайна  следа от нашата дейност. Нека се опитаме да привличаме нови стойностни  хора, като им разкриваме невероятния свят  и цели на  ИИУ  и облагородяващата сила, която може да внесе в живота  на всеки един от нас.

Това е и  отправеното Послание  към всички нас от Президентът  на I I W   д-р Капила Гупта, която ни призова:

Нека добрите времена на служба и приятелство се превърнат в златни  спомени  за бъдещето и оставим  трайно  наследство  в  сърцата и в годините,  които предстоят.

          нашия Чеърмен на Д 248 2017-2018 г.  Живка  Стоянова –добавя:

Нейното послание  / на Капила Гупта/,

 ни дава възможност да направим равносметка,  да се почувствуваме  значими  дори и в по-скромните си цели и да продължим напред  с ясното съзнание, че оставяме следа след себе си!

 Скъпи приятелки,  бъдете все така добронамерени, щедри и добри приятелки!  Нека желанието Ви за добротворство да не секва!                                                                                          

16 септ. 2017 г.                                    Ваша приятелка в ИУ Пенка Чернева